Съдебна заповед за плащане

Кредиторът има право да подсигури иска си. Той прави това обикновено чрез съдебна заповед за плащане. В този случай съдът Ви изпраща писмено предупреждение за плащане (в жълт плик с бележка за доставка).

ВАЖНО: Съдът не проверява предоставените от кредитора данни.

Какво означава това за Вас:

  • Прочетете внимателно информацията в предупреждението за плащане!
  • Проверете дали посоченият размер на иска отговаря на действителния!
  • В случай, че размерът на иска не е посочен коректно или не знаете защо срещу Вас е предявен иск, подайте ВЪЗРАЖЕНИЕ в рамките на 2 седмици.
  • Използвайте формуляра за възражения, който е приложен към предупреждението за плащане. Вие трябва само да отбележите дали правите възражение срещу целия иск или само срещу част от него (напр. ако посочените лихви и разходи по събирането са завишени).
  • Изпратете възражението до съда, от който сте получили предупреждението за плащане; адресът е отпечатан на формуляра.
  • НО: В никакъв случай не подавайте възражение, само и само, за да спечелите време или защото в момента не можете да платите. Това само ще увеличи допълнително разходите.

Ако сте подали възражение срещу даден иск, то кредиторът е длъжен да докаже, че искът му срещу Вас е основателен. При определени обстоятелства е възможно да се стигне до съдебно производство. В случай, че искът в писменото предупреждение за плащане е основателен, не е необходимо да предприемате никакви действия. Вие ще получите от съда заповед за изпълнение. Тук отново разполагате със срок от 2 седмици, за да подадете жалба. Със заповедта за изпълнение кредиторът получава така нареченото изпълнително основание за събиране на дългове и има право да предприеме мерки за налагане на запор чрез съдия-изпълнител.

Указание: Публичните кредитори (Данъчната служба и други органи) не се нуждаят от съдебна заповед за плащане или за изпълнение. Те могат да издадат самостоятелно заповед за събиране на вземания. Също и в този случай можете да подадете възражение (в рамките на 4 седмици), в случай, че искът не е основателен.